събота, 20 февруари 2016 г.

Top 5 мои любими поредици за всички времена !

Напоследък ми се очертава да завърша много от поредиците, които съм започнала още от преди няколко години. Следователно не е най-подходящият момент да споделям моите топ 5 любими поредици, при условие, че след няколко месеца може да искам да вписвам още книги. Но въпреки това реших, че ще напиша този пост, а в края на годината ще направя нов, в който ще споделя кои поредици съм завършила и дали някоя влиза в моите топ 5 (но искрено се съмнявам).
И така.. да започваме ! (Няма да бъдат подредени по определен ред, просто ще изброявам)

1.''Игрите на глада'' - Сюзан Колинс
Толкова завладяваща поредица. С такъв дълбок смисъл. Карала ме е да преосмислям съществуването на всички нас. Поклон пред авторката! Не мога дори и да си представя какъв е този талант, как човек успява да измисли нещо такова. Треперела съм над книгата,плакала съм. Това е поредицата, която ме свързва с двама мои любими човека.  Харесвам филмите, не са най-добрите, но можеше да е къде-къде по-зле. А пък Дженифър Лорънс играе прекрасно. Любимата ми книга от поредицата е втората. Харесвах Финик много, беше един от любимите ми герои (актьорът е много хубав !!) През цялото време бях за Пийта и съм доволна, че Катнис избра точно него. Когато гледах последния филм, открих много по-дълбок смисъл в крайните думи ''Но има и много по-лоши игри''. Но е лично и затова няма да го споделям.
Накратко : силна поредица, с дълбок замисъл. От книгите, които оставят нещо в нас.

2.''Пърси Джаксън и боговете на Олимп''  + ''Героите на Олимп'' - Р.Р. (приемам го за една цяла история)
Пърси Джаксън е моето детство (поне няколко години от него). Дори не знам как да опиша колко много значи за мен. Мисля, че е едно от първите ми обсебвания. Тоолкова харесвах Пърси. Винаги ще бъдат мои любими книжки, каквото и да казват хората. От първата поредица любима ми е четвъртата, а от втората третата (която е една от най-любимите ми книги евър).А да не говорим, че е много забавна, една от малкото поредици, с която съм се смяла на глас! Освен Пърси, харесвам Лио и Калипсо много, не че останалите не си ги обичам. С цялото си сърце вярвах, че светът и героите са истински, което не може да разбере никой, който не е чел хубава книга. Благодаря на Рик Р., че направи тези няколко години по-хубави !

3.''Академия за вампири'' + ''Кръвни връзки'' - Ришел Мийд (приемам го за една цяла история)
Като се има предвид, че заради моя инат имаше възможност дори да не прочета първата книга, ми става наистина лошо :D. Kaкто стана ясно, в началото не бях много благосклонна към поредицата. Но все пак, взех я, прочетох я и не беше лоша. След това прочетох втората...и разбрах, че е наистина добра (втората ми е любимата бтв)! Въпреки това, след третата направих една голяма пауза от година и нещо и чак после се върнах на четвъртата. Тогава може би разбрах, че наистина ми харесват - тогава, когато ги нямаше. Ии..оттук  нататък е ясно.
 
Какво толкова ми харесва и аз не знам. Дали светът, дали прекрасното приятелство между Роуз и Лиса, самата Роуз, авторката, или най-вече всичко това с още много, но искрено заобичах поредицата. Обожавам я и ще я препрочета. Липсва ми, липсва ми много. Ейдриън беше моята голяма любов. Лелее толкова го харесвах! Може би колкото Пърси (а това е много :D). Смятах, че с ''Кръвни връзки'' ще успея да запълня дупката. Ами..да ама не. Втората поредица е различна.Не по-лоша, но не това, което очаквах. Може би затова харесвам повече първата. Пък и ми липсваше образа на най-добрата приятелка и връзката между тях двете. Харесвам Сидни и си мислех, че приличам повече на нея. Но не е така. Постепенно чувствата ми към Ейдриън (ако не ви звучи чак толкова откачено) започнаха да избледняват, когато видях ранимата му страна. Бях точно като (не много голям спойлер, но все пак донякъде спойлер!) Роуз, когато го заряза накрая на шеста книга. Тогава си мислех колко лошо е постъпила. Сега я разбирам обаче. Също така магията на Сидни ме изненада много, но някак си така и не ми допадна чак толкова по някаква причина. Вписвам ''Кръвни връзки'', защото въпреки всичко беше завършек на започната история и въпреки критиките ми, е важна поредица за мен, на която държа много.  Препоръчвам ви Ришел Мийд с двете си ръце и двата крака, защото наистина си заслужава!

4.''Хари Потър'' - Дж.К.Роулинг (очаквахте го нали :D)
Има си причина поредицата да е толкова известна. Някои смятат, че понеже не съм я прочела по-рано (а я прочетох 2015 някъде), съм изпуснала всичко и , че вече е прекалено късно. Бих се съгласила с тях, защото знам какво е да четеш като дете, когато всичко ти се струва 10 пъти по-готино (все пак така прочетох Пърси). Но има едно голямо НО. Това дълго ме притесняваше..докато не се сетих. Спомних си как на около 6,7 години (не помня въобще цифрата, но бях малка) гледах филма. И бях запленена от магията. Даже имам спомен да съм гледала и втория филм. Така че всъщност малко или много съм усетила магията като дете. Помня шоколадовите жаби и снимката на Дъмбълдор, което се е запаметило в съзнанието ми завинаги. Помня писмата, стаята на Хари под стълбите и перон 9/3'4. Помня всичко това и помня усещането. Така че просто трябваше да си наваксам с книгите. И го направих. Мисля, че това, което я прави толкова харесвана е, че авторката наистина използва магия. И колкото и зле да ви звучи.. магията на любовта. Вижда се, че всичко написано е от сърце, че тя е оставила себе си. А това е най-ценното нещо ! За любима книга имам три - 4, 5 и 7. Може би най-вече седма. Много добър край (а за мен края е от огромно значение). Мога да говоря още и още, но вие си знаете колко е добра. Научи ме да вярвам, а това е най-важното.

Следващата е поредица, която не съм предполагала, че някога ще попадне там. Но ето я.

5.''Създадена от дим и кост'' - Лейни Тейлър
Почнах я. И не знаех какво да мисля. Харесваше ми. И не ми харесваше. След което стана много интересно. И пак се влоши. Имах някакъв проблем с нея - имах чувството, че писателката се опитва да..ами да включва неща, които ''уж'' са готини, ''уж'' са много странни и уникални. Хубаво де, свърших първа и почнах втора..бях си решила, че няма да я прочета. И ето ме - връщам я непрочетена в библиотеката, като съм стигнала до 100 страници, не повече. Какво ме накара да я взема отново.. не знам. Но я взех. И открих, че тези неща, които са ме дразнели преди, са като обвивка, която се пропука. А отдолу? Открих красотата на вселената. Звучи много сериозно и драматично, но това почувствах. Имаше моменти, докато четях третата книга, в които не бях сигурна, че ще я завърша, доскучаваше ми, пропусках няколко изречения. И после стигнах по към края..и бях убедена, че ще ми хареса. За мен е страшно важен краят. Най-обичам, когато се започне историята с нещо (примерно ябълки и се завърши с ябълки в последното изречение) както беше и тук с ядеца. Толкова хубав край. Знам, че много читатели казват, че краят е бил слаб и предполагам, че не е за всеки. Но толкова силно ме докосна. ''Ние сме звездните богове'' криеше такава красота, такъв смисъл за живота, че ние сме създателите на себе си, че ние можем да променим всичко. Че не сме просто хора. Както казах и преди, ще го кажа и сега. Причината тази поредица да влиза в топ 5 е красотата, която излъчва. Истинската, неподправена магия на желанието, волята и любовта на света.

Разбирам, че не всеки ще се съгласи с мен. Но за мен е достатъчно някой да е видял гледната ми точка. Чувствайте се свободни и вие да изразите вашето мнение долу в коментарите.

2 коментара:

  1. В момента чета "Академия за вампири" на третата книга съм и страшно много ми харесва. Малко късно я почнах, но пък поне го направих :дд

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да,това е важното :D Радвам се, че ти харесва поредицата !

      Изтриване