неделя, 15 май 2016 г.

Огнената наследница - Сара Дж. Маас

Корица : Бих казала, че е хубава, но малко ме дразни, че три от четирите книги са в син цвят. Много се надявам за петата да разнообразят малко..
Мотиви , които харесвам : Ключовете на Уирда, Дориан и Каол, елфите, спомените от миналото на Селена, уивърните, магията, огънят, ледът, водата и въздухът

Можете да прочете ревюто ми на първата книга и това на втората.

"Огнената наследница" беше по-различна от останалите. Чрез нея успяхме да видим една съвсем различна страна на изградения от Маас свят, изпълнен с магия, елфи и кръвожадни вещици, кралици и крале. Прочетох доста ревюта и във всички споделят, че първата част на книгата е вървяла бавно. За мен това не беше точно така. Смятам, че беше достатъчно интересна, но ако трябва да я сравним с втората част, където след всяка глава имаше по едно "ах", наистина изглежда по-мудна. 

Третата книга ни запознава с доста нови герои. Една от тях е Манон - вещица от клана на Черноклюните, чийто глави, признавам, в началото ми бяха скучни и пропусках няколко изречения и параграфи, докато не стигнах до Абраксос (нейният уивърн), който ми стана доста симпатичен. Оттам нататък нейната история ми стана значително по-приятна. Не харесах веднага героинята, но пък виждам потенциал в нея за развитие в следващите книги. Друг персонаж е Роуан - голяма част от главите от името на Селена бяха с него (ако не и всичките) и техните упражнения за превръщане. Тъкмо се реших, че съм от отбора на Дориан, и то се оказа, че има нов претендент за ръката на Селена.. Трудно ще заобичам този герой, но не e невъзможно. Понякога се наслаждавах искренно на моментите, които споделяха, и ако не друго, то поне изградиха едно прекрасно приятелство.
За Едион все още не съм сигурна какво да мисля - хем го харесвам, хем не съм видяла достатъчно от него, за да съм сигурна. Сорша ми стана любима още в началото и моментите им с Дориан бяха много сладки, но предполагам не им е писано...което е много тъжно, защото си отиваха страшно много!

Нека поговорим за всички имена, които Селена притежава - Елин, Огнено сърце, Елентия, Лилиан - не е никак малко. Не е чудно, че в крайна сметка Селена си е създала толкова лица, че някъде по пътя се е объркала коя е наистина тя.

"-Защо плачеш, Огнено сърце?

-Защото се изгубих - прошепна тя на земята- и не знам пътя."


Книгата определено бе наситена с емоция - най-вече от страна на Селена. Тя преживя много - физическа и психическа болка. На моменти смятахме, че това е краят. Но тя намери сили да се изправи. Преди да започна поредицата бях чувала колко харесван герой е Селена  - опасна, смела, смъртоносна. Но въпреки че ме привлече, усещах, че цялата тази сила и гняв, с които си боравеше, за да убива, не идваха от нищо добро, а от болка. Но тя също осъзна това и успя да се излекува. Вече силата й е истинска и идва от сърцето.

"Чудовище не можеше да победи друго чудовище, а само да го замени. Светлината единствена можеше да прогони мрака. 
Не се страхуваше."

Най-накрая успяхме да разберем повече от нейната история чрез спомените й от миналото. Спомени, толкова болезнени, че е трябвало да се крият под тази гневна душа. Мога да кажа със сигурност, че това бяха любимите ми сцени - на малката Елин, изгубила всичко. Историята й беше много красива, болезнена и истинска. Най-накрая открихме Селена.


   От третата книга се носи аромат на изпечен хляб от кухнята на Емрис и неговите приказки, на гора, кръв и шепот на един отминал живот.."Огнената наследница" е забулена в мистерии, магии и предоставя истината за забравени тайни и една изпепеляваща любов..   

2 коментара:

  1. Чудесно ревю. В момента чета книгата и за пореден път се убеждавам колко увлекателно пише Сара Дж. Маас. :3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря :) Наистина, изградила е един прекрасен свят..

      Изтриване