сряда, 22 юни 2016 г.

10 причини да прочетете "Докога без гадже-" - Меган Макафърти

Коя е последната ви нова любима книга? При мен това е  "Докога без гадже" на Меган Макафърти. 
И преди да си тръгнете, поради безумното заглавие и да решите, че е просто "поредната тийн книга", чакайте! Дайте (й)ми шанс!

Когато Хоуп Уивър заминава от Ню Джърси, най-добрата й приятелка, шестнайсетгодишната Джесика Дарлинг, е отчаяна. Трябва сама да се справя с бъкащите от хормони момчета, с побърканите на тема пазаруване съученички (които не я кефят), с баща си, обсебен от бъдещата й кариера на спортистка, с лудостта, обзела майка й покрай предстоящата сватба на сестра й Бетани, и с несъществуващия си любовен живот. За капак в объркания й свят се появява Маркъс Флути, бивш наркоман, който успява да влезе под кожата й.


Знаех за нейното съществуване от доста време, но все не намирах време и желание да я прочета. Взех я, предубедена, че това ще е просто "бърз прочит". Не знам как и кога, но се превърна в една от най-добрите книги за тази година.
Представям ви моите 10 причини, поради които се влюбих в нея.

1. Забавна е
Много книги в днешно време са написани по един по-забавен, хумористичен начин. Но на много малко от тях ми се е случвало да се разсмея наистина. "Докога без гадже" прави изключение, карайки ме да се хиля с глас.

2. Истинско и честно
Героинята е болезнено откровена - не спестява нищо. Нито неприличните й фантазии, нито месечния й цикъл. Всичко се споделя, което ни позволява да я почувстваме много по-истинска и близка до нас.

3. Главната героиня
Май трябваше да поставя тази точка на 1 място, защото това е нещото, което ме спечели на 100%. Препознах се в това момиче (Джесика Дарлинг) повече пъти, отколкото ми се е случвало в повечето поредици взети заедно. Имах чувството, че на моменти това са моите думи, написани от някой друг. Дори много от събитията са ни се случвали и на двете... Има няколко нищожни разлики като това, че аз обичам розово и момичешки неща, не съм толкова слаба и съм по-позитивна. Точно толкова, колкото трябва, за да не стане подозрително.
 
4. Интелигентен начин на изразяване
Отдалечe си личи, че писателката има мозък в главата. Много от мислите и размишленията са показателни за високо IQ и не само...Можеш да научиш нещо стойностно, без да се влага излишен драматизъм в него.

 “You can only be in a bad mood for so long before you have to face up to the fact that it isn't a bad mood at all; it's just your sucky personality.”

5. Без идеализиране и преувеличаване.
Само аз ли имам чувството, че съвременният жанр се състои или от типична любовна история, или пък такава за (само)убийство и наркотици? И в двата случая плачеш неудържимо, а да и да не забравяме книгите тип джон-грийн, които са смеска между двете. Добре де, не може ли една книга, която наистина да отразява живота? А, да, ето я тук!

6. Цяла една година
Историята започва от януари и завършва декември месец, като ни позволява да надникнем през цяла една година в света на Джесика Дарлинг. Главите са записани като дни от месеца, което спомага за доизграждането на представата за живота й.

7. Поредица
Състои се от 5 книги, като само две са излезли на български. Гадно е, знам. Но засега и на това се благодаря, все пак какво щях да направя, ако не я бях открила?

8. Второстепенни герои
Както прекрасната Джесика Дарлинг, така й нейните "приятелки" и роднини, не са за изпускане. Още в първата книга са добре изградени и са едно от нещата, които придобиват цвят на книгата.

9. Важни теми
Книгата не е просто за развлечение. На моменти засяга и важни неща от живота и въпреки това успява да не затруднява читателя с тях.

10. Не e предсказуема
Като цяло не съм трудна за изхитряване, но все пак смея да твърдя, че това няма да е книга, чийто сюжет ще знаете още с първите страници. Все пак тя е като животът - никога не знаеш.

Ако все още не сте посегнали към книгата, то нямам какво повече да ви кажа. Освен, разбира се, присъствието на един мъжки персонаж и едно стихотворение, което да си призная - не се забравя лесно току-така. След като написах този пост се сдобих  с огромното желание да грабна следващата книга, но засега ще трябва да почакам.
Споделете ми по-долу случвало ли ви се е да се препознаете значително в някой литературен герой и ако да- кой?
Това беше от мен за днес.

6 коментара:

  1. Благодаря ти за този пост! Със сигурност книжката ще заеме едно от приоритетните места в списъка ми за пазар. Подобна си търсех от страшно много време и признавам малко засрамена, че досега не бях чувала за "Докога без гадже"... :D Отново, много приятен пост!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Aз ти благодаря за хубавия коментар :)

      Изтриване
  2. Определено ме накара да потърся книгата и да започна да я чета. Страхотен пост. относно въпроса, дали съм се припознавала в литературен герой, ами да, в Кат от "Фенка" на Рейбол Роуъл. Тя е така обсебена от книгите и писането (като мен), че е трудно да не пожелаеш да си на нейно място и все пак да се припознаваш в нея.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти :) Да, Кат е доста реалистична и почти всички читатели сме се припознавали в нея по някакъв начин!

      Изтриване
  3. Много интересен, полезен и въобще прекрасен пост! Успя да събудиш интереса ми към книгата, защото ценя всяко едно от изброените неща в YA книгите. :3

    ОтговорИзтриване