неделя, 17 юли 2016 г.

Уинтър - Мариса Мейър

Не знам как да започна това ревю. Не ми се ще да повярвам, че завърших още една прекрасна поредица. Ще ми липсват страшно много всичките страхотни герои, целия този галактически свят, изграден на базата на приказки и всяка страница пропита със звезден прах.
Но нека преминем на самата книга.
Този път историята е за Снежанка, а принцеса Уинтър бързо стана една от любимите ми героини. Беше болезнено да четем за нейните халюцинации, но в същото време беше една много добра идея, чрез която образът й се развиваше. Тя беше смела, красива и луда, но толкова добра. Фактът, че отказваше да използва дарбата си и да приеме последиците, го доказваше. 
Коя съм аз, че да кажа кое е добро за другите?

Джейсин (когото отказвам да наричам Хиацинт) играеше чудесна роля в книгата като връзка между Луната и Земята. Въпреки че не си го спомнях напълно от предишната книга, той тук се доказа като верен на принцесата и на приятелите й. Той беше стражът, който я предпазваше и който я обичаше, дори когато тя се превръщаше в сняг и лед. А тя - от своя страна успяваше да преудолее халюцинациите, точно заради него.
Тя не беше момиче от лед и стълко, а от лъчисто сияние и звезден прах, защото Джейсин нямаше да умре. 

Историята следваше приказката възможно най-много, като правеше книгата много красива и вълшебна. Мисля, че техният край беше много хубав. В моите представи стражът и принцесата се смеят и играят на игра между стените на двореца.

Връзката, която според мен претърпя най-много, е тази на Скарлет и Зеев. Трудно е да се вярва, че те успяха да задържат обичта един към друг, дори и в най-трудните моменти, когато не знаеха дали отсрещният е жив и добре. Те ми бяха най-малко любими, но към края на книгата видях тяхната красота - и двамата силни, пламенни, готови на всичко един за друг. Мога да ги видя как се връщат във фермата в Париж и отглеждат домати, любувайки се един на друг.
Няма как да не спомена и Ико, която беше толкова забавна и внасяше повече цвят в историята.
Признавам, че в началото обемът на книгата ме плашеше. Но бързо осъзнах, че няма причина за моя страх, защото тя успя да задържи интереса ми през цялото време и във всички тези 760 стр. нещо се случваше. Това е една от малкото поредици с толкова много и важни герои и затова трябваше да се обърне внимание на всеки един оттях и също така да се състои революцията.

Бавно, но сигурно Крес стана една от любимките ми. Трън през цялото време ми беше на кантар, докато накрая не заобикнах и него. Въпреки че тяхната история в пустинята не се разви в тази книга, можехме да усетим емоциите и тук. Крес я заобичах толкова много, че започнах да я чувствам наистина близка за мен. Двамата с Трън направиха всичко възможно за благополучието на мисията и се доказаха като смели герои. Тя беше една мъничка принцеса, която намери своя спасител. Те ще продължат своето приключение на кораба Рампион, за голяма радост на Трън, който вече не е разбойник, а победител.
И стигнахме до Сиднер и Каи, които бяха моите фаворити от самото начало. С тази книга поставяме финал и на тяхната приказка. От прашното момиче с изкуствения крак до истинска принцеса. Каи я видя нея, истинската нея дори под саждите, жиците и пепелта.
Страшно горда съм с кралица Селена, която най-накрая преживя своето гадно минало и доказа пред себе си коя наистина е. 
Стига съм ви обяснявала. Вашето одобрение не ми трябва. Приключих с вас. 
Тя най-накрая е готова да царува.

Мариса Мейър е съставила една невероятна поредица, която обединява приказки, бъдещето, кораби, киборги, андроиди, манипулации и принцеси. Това е едно галактическо приключение, което достигна своя край.
Всеки получи това, което заслужава, точно като в приказките.  
И заживя щастливо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар