събота, 15 октомври 2016 г.

Кралица на сенките - Сара Дж. Маас

Корица : Като цяло не съм фен на кориците, но тази ми харесва. 
Мотиви, които харесвам : Лизандра, историята на вещиците, новото начало, Дориан, възвръщането на магията и краят.
 
"Кралица на сенките" беше едно донякъде разочароващо продължение на поредицата. Разбира се, говорим за Сара Дж. Маас, което ще рече, че със сигурност ми е харесала. Но просто на фона на останалите три, тази не ми донесе същата наслада. Знам, че за повечето почитатели на "Стъкленият трон" това е може би най-добрата книга, но при мен просто... лиспваше магията на предишните.
Мога да обобщя книгата в няколко изречения - колектива Роуан, Едион и Елин, Каол някъде объркан (на когото според мен в момента не му е до нова любов, въпреки намеренията на Маас), Дориан, почти изцяло липсващ, Манон и останалите вещици, които хем мразим, хем харесваме, няколко нови героини и един силен финал.
Никаква следа от нежността, магията, наивността. Това, което харесах в другите.  
Наясно съм, че според повечето началото на "Огнената наследница" е било бавно и дори мъчително. Но за мен не беше. Възприемах я като един нужен преход и не се съпротивлявах на различията й с миналите две. Третата книга ми хареса, заради историята на Елин, тренировките с Роуан, онази красота характерна за поредицата. 
"Освети мрака."

Макар в "Кралица на сенките" да се завръщаме за кратко в двореца,  и с просто око се вижда, че това вече не е същото място. Не е същата история.
Донякъде разбирам защо авторката е решила да добави такава промяна, но все още не съм решила дали мога да посрещна новите герои, новата главна героиня. Очаквахме да четем за Селена, Дориан и Каол, а това, което получаваме е съвсем различно. Но не се сърдя, просто ще ми трябва малко повече време да приема промяната, започнала още с "Огнената наследница".
Нека все пак кажа какво харесах в четвъртата книга - на първо място това е Лизандра. Тя е едно от любимите ми неща в книгата, макар да не знам и аз защо толкова ми хареса. Несрин ми допадна, но струва ми се не видяхме достатъчно от нея. Относно вещерската страна на книгата- първоначално при мисълта за Дориан и Манон се намръщвах, но сега... след като ги видях заедно, просто се чудя как не съм видяла преди колко си отиват. Астерин ми беше определено фаворит сред Черноклюните. 
Мисля, че дойде време да обсъдя и Роуан и Елин. По отделно харесвам Роуан и Елин. Заедно... да кажем, че не са моят тип връзка. Но се вижда, че двамата си помагат и се нуждаят един от друг. Затова в крайна сметка смятам, че те трябва да бъдат заедно. Както казах, не са двойка мечта, но виждам потенциала и желанието им да бъдат по-добри един за друг.
"Събуждаш у мен желанието за живот, Роуан. Не за оцеляване, не за съществуване. За живот."

Дойде време да обсъдя и края, който впрочем много ми хареса. Дори за кратко получих онова.."нещо", което толкова търсех в книгата. Маас довърши започнатото, каза край на някои герои и събития и даде окончателен финал.
Не съм напълно доволна с всичко в книгата, но мога да кажа, че все пак намерих нещо важно в нея. Макар и не много на брой имаше и прекрасни моменти.
За край ще кажа, че ако очаквате след третата книга да се завърнем отново към старото време на Селена и двореца, на предишните две, се лъжете. Но "Кралица на сенките" дава един завършек на една започната история и шанс за един нов живот.
 
"Слънцето щеше да изгрява и залязва както преди, сезоните щяха да се сменят, независимо от това дали той беше свободен, или обладан, принц или крал..без значение от това кой е оцелял и кой вече го нямаше. Светът продължаваше да се върти. А това му се струваше някак нередно."

Няма коментари:

Публикуване на коментар